ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ЦЕНТЪР ЗА ЕЗИЦИ И МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА
ПРЕВОД И ИНТЕРКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ

КУРСОВА РАБОТА
по
ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРЕВОДА

/ТЕМА/ Анализ на превода на Мариана Мелнишка за изд. „Изток –

Запад “ на “Clockwork orange” или „Портокал с часовников механизъм”
от Антъни Бърджес

Изготвил: Здравка Димитрова Георгиева

Факултетен номер: 1003337002

Преподавател: Д-р Ю. Чакърова

ПЛОВДИВ
2011
 Портокал с часовников механизъм на Антъни Бърджес в
български превод: Все толкова ексцентричен, колкото и оригиналът

Когато преводачката Мариана Мелнишка се нагърбва с превода на

„Портокал с часовников механизъм” тя се сблъсква с уникален случай. Тя
прави два пъти превод на романа и ето какво казва тя самата работата си:
„Преди 18 години я преведох за първи път, но тогава бяхме още много
плахи, книгата бе табу, от създаването й през 1961 г. До 1989-та си беше
табу. И първата ни работа през 1991 г. беше да я преведем и тогава обаче
бяхме доста уплашени, защото току-що се бяхме сдобили със свобода на
словото. И едва когато мисълта се освободи, тогава издателството прояви
интерес, за да можем да я направим наново и наистина сега звучи много
смело. Това е един смел превод, предизвикателство към читателя, преди
това по щадяхме читателя, какво ще разбере, какво няма да разбере, не
смеехме с руския език много да жонглираме, тогава все още се налагаше
цензура от Съветския съюз.”
Всъщност оригиналността на езика на изходния текст е вдъхновила
много изследвания за произхода му, който е пуснал котва в едно
футуристично общество, и не представлява точно език, а по-скоро
социолект. Той е решен да устои на изпитанието на времето без да допусне
да се превърне в периодичен документ и отразява британския социолект на
60-те.
Целта на настоящата разработка е да се обсъди въздействието и езика
на Портокал с часовников механизъм и да се направи сравнение между
английския оригинал и преводът на Мариана Мелнишка.
Анализът включва коментари относно някои от предизвикателствата,
с които се сблъсква преводачката и решенията й свързани с превода. Също
така ще се приведат примери от езика на Портокал с часовников
механизъм, един толкова одобряван, но същевременно и критикуван
роман.
И накрая, този кратък анализ дава представа и за символиката при
сливането на английския и руския език, два официални политически и
идеологически езици по това време.
От повече от петдесет произведения, Портокал с часовников
механизъм се счита за magnum opus на Антъни Бърджес. Това, което
допринася за успеха и известността му са не само в описателните сцени на
насилие и секс, но също така, изобретението на Бърджес: nadsat /надсат/.
През 1960 г. Бърджис пише първия вариант на романа, но спира поради
стилистичен проблем - На какъв език трябва да говори неговият главен
герой, Алекс? Авторът не желае да използва жаргон, който вече се
използва от уличните банди и тийнейджърските групи във Великобритания
по това време. Той вярва, че за едно футуристично общество, като това
описано в романа, един исторически определен жаргон ще измести
остарелите виждания и ще изведе новото в произведението му. След
посещението си в Ленинград през 1961 г. Бърджис намира своето решение.
Неговото изобретение включва един вид англо-руско-американски език
базиран на жаргонни думи, получени най-вече чрез транслитерация от
руски, смесени с римуващия се жаргон кокни, френски, немски, и
измислени думи.
Тъй като надсат е иновативен и забавен, книгата не е лесна за четене
за англоговорящите. Когато Портокал с часовников механизъм излиза, тя
генерира интерес, но не се продава много добре. Повечето хора, чули за
новия и необичаен език, проявяват интерес към нея, но този факт не се
трансформира в търговски успех.
Бърджeс, въпреки че започва кариерата си на 43 години, е креативен
писател, критик и композитор. Неговото творчество и ум се проявяват
напълно в Портокал с часовников механизъм, където "ултра-насилието" на
главния герой и неговите "droogs" донасят известност на Бърджис и
похвали за неговото езиково постижение. Заглавието е заимствано от
римувания жаргон кокни от израза “as queer as a clockwork orange.” Думата
„queer” не означава "хомосексуалист", а "ексцентричен".
Стилът на книгата е силно разпознаваем, поради nadsat - руската
наставка "надцать" - езикът на Алекс, петнадесетгодишен, който говори
nadsat (надсат) със своите "droogs" (приятели) и останалите членове на
тийнейджърката субкултура. Книгата е написана като разказ в първо лице,
и в нея Алекс разказва приключенията си от своята гледна точка. Езикът на
Портокал с часовников механизъм обвива романа като в мъгла и
очертанията на сцените на брутално изнасилване и кървавите побои като
чели се губят. Това смекчава езиковите и социални нарушения, и като
параван действа "обезболяващо", като позволява на читателите да следват
събитията, но без да изпадат в дълбоки смущения относно графичните
детайли.
Надсат може да бъде определен като измислен език, жаргон, или
социолект. Дефиницията му, обаче, не може да бъде еднозначна, тъй като
може да се приеме, че всяко едно от определенията за него е валидно.
Тийнейджърските банди, и по-специално групата на Алекс, са
облечени по определен начин, и техните дрехи и поведението им са
кодифицирани с цел да се отличават от останалите. Алекс разказва:
The four of us were dressed in the height of fashion, which in those days
was a pair of black very tight tights with the old jelly mould, as we called it,
fitting on the crotch underneath the tights, this being to protect and also a sort
of a design you could viddy clear enough in a certain light, so that I had one in
the shape of a spider, Pete had a rooker (a hand, that is), Georgie had a very
fancy one of a flower, and poor old Dim had a very hound-and-horny one of a
clown's litso (face, that is). Dim not ever having much of an idea of things and
being, beyond all shadow of a doubting Thomas, the dimmest of we four.
 Четиримата се носехме по последна мода, а по онова време тя беше
черни брюки съвсем по крака с каучуков щит отдолу, точно на чатала, та
хем да пази, хем да изпъква при подходяща светлина. Моят щит беше с
формата на паяк, на Пит беше рука (по-точно длан), Георгий,
передставте си, носеше цветок, а Смотания Дим си бе пъхнал клоунска
морда — нали си нямаше понятие кое как е и беше (и томаневерниците
ще кажат) най-голямата мъгла от четирима ни.
Освен това надсат може да се определи като "социолект", като този
термин се използва за всеки език, говорен от определена социална (под)
група и се основава на социални, културни, икономически и
институционални критерии. Надсат е говоримият жаргон (не писмен) от
Алекс, неговата група от приятели и от други тийнейджърски подгрупи;
другите герои в романа (лекарите, държавните служители) използват
стандартни английски думи, без руски транслитерации. Освен това,
надсат може да се разглежда като жаргон, тъй като неговата лексика и
изразите изглежда са с нисша стойност в сравнение със стандартния
английски език. При това е налице и мълчаливото предположение, че
другите адресати са запознати с условията. Ето защо, той се явява вариант
на език ограничен до определена група потребители - "тийнейджърски
диалект, говорен от друзья или droogs и приятели на насилието".
Начинът, по който Алекс се изразява е ключът към разбирането на
героя и неговата гледна точка. В надсат, някои примери от руския
включват думи като droog за (друг /приятел/ на руски език), moloko за
мляко, slovos за думи, rooker за ръка, litso за лице, mestо за място, и viddy за
да видя. Освен това, Бърджис спряга глаголите според английската
граматика, така че той пише “I peeted” за да каже "Аз пих" (peet = to drink,
от руското пить). Съществителните в множествено число са с добавено ‘s’
като в otchkies за очила, и rooker става rookers (ръце).
 Дълги думи с по-сложни руски транслитерации включват devotchka
(момиче), privodevat (лидер) от privodit (водя), prestoopnick (престъпник),
rassoodock (ум) от rassudok (здрав разум). Ето по този начин звучат думите
на Алекс в едни от встъпителните редове:
There was me, that is Alex, and my three droogs, that is Pete, Georgie, and
Dim. Dim being really dim, and we sat in the Korova Milkbar making up our
rassoodocks what to do with the evening, a flip dark chill winter bastard though
dry.
Бяхме аз, значи Алекс, и моите трима друзя, Пит, Георгий и
Смотания Дим, седяхме в млечния бар „Корова“ и си блъскахме рассудока
какво да правим с тая шибана зимна вечер, тъмна като в рог и холодна,
макар и суха.
Но надсат се основава на нещо повече от руски транслитерации. Той
включва транслитерации на немски, tashtook (кърпичка) от Taschentuch, и
на френски, vaysay (тоалетна) от WC, произнесена като /vécé/ (която в
действителност е взета английския: watercloset).
Има и заемки от римуващия се жаргон кокни. Например, pretty polly
(пари) от lolly, и luscious glory (коса) от горния upper story/ hair. Други
„жаргонни” и напълно измислени думи включват cancers за цигари, sinny
за кино, pan-handle (ерекция), mounch (закуска).
Бърджис също така вгражда и думи от други езици като малайски,
например, orange (мъж) – отнасяща се до заглавието. Също така и заемки
от иврит - думата yahood (което означава, евреин) от ‫ ידוהי‬от йехуди (човек
от племето). Освен това, Бърджис е измислил свой собствен жаргон,
например, ultra-violence (крайно насилие), luna (луната), drencrom
(наркотик). Той също така създава жаргон от руски транслитерации:
chelovyek (човек), която стана дори още по-кратка, veck. Изобретателността
на автора и въображението прави романа едно лингвистично приключение:
 Our pockets were full of deng, so there was no real need from the point of
view of crasting any more pretty polly to tolchock some old veck in an alley and
viddy him swim in his blood while we counted the takings and divided by four,
nor to do the ultra-violent on some shivering starry grey-haired ptitsa in a shop
and go smecking off with the till’s guts.
Карманите ни бяха пълни с денги, та нямаше нужда да гоним още
сухо, като фраснем някой дедик в тъмното и докато смотрим как плува в
кровта си, да броим плячката и да делим на четири; нито да прилагаме
шокова терапия на някоя дърта посивяла пуйка в магазина и с хохот да се
ометем с мангизите й. Защото, както се казва, денгите не са всичко.
Изреченията са богати на руски транслитерации и жаргон. Колкото и
трудно да е четенето понякога, повечето от значенията на думите се
разбират от контекста, или се обясняват от самия Бърджис. В началото на
романа, той въвежда rooker, като предоставя обяснение в скоби:
“..Pete had a rooker (a hand, that is) …”
„…на Пит беше рука (по-точно длан)…..”
Освен това, много думи се разбират от контекста. Авторът създава
текстова среда, която включва, и всъщност, повтаря думата на стандартен
английски, като че ли "обучава" читателя. За да обясни deng в сегмента по-
горе, Бърджис удобно добавя още една фраза, която следва веднага след
думата:
“But, as they say, money isn’t everything.”
„Защото, както се казва, денгите не са всичко”
Crasting идва от krast (да крада на руски език), pretty polly (money или
пари на римуван жаргон), starry със значение на стар (старый на руски
език), ptitsa се използва като жаргонна дума от руски (птица, в смисъл на
жена = chick /мацка/). Tolchock означава да ударя (от руски толчок =
бутане, удар), и smecking идва от руския глагол да се смея (смеяться).
 Бърджис въвежда много нови думи и поема възможния риск да загуби
читателите си. Но в следващия пример става ясно, че авторът внимава при
въвеждането на чужди думи:
“We yeckated back townward, my brothers, but just outside, not far from
what they called the Industrial Canal, we viddied the fuel needle had like
collapsed…”
„Приехахме до центъра, братлета, но някъде към Индустриалния
канал, както му викат, видяхме, че стрелката на горивото е паднала…”
Yeckate произлиза от уехать на руски, което означава да тръгна. При
това, става ясно от контекста, че героите са в кола.
Някои от изданията на Портокал с часовников механизъм са били
съпроводени с речник на надсат думите. Но, Бърджис е срещу тази
практика с аргумента, че тъй като книгата е за промиване на съзнанието,
читателите трябва да минат през това чрез четене на книгата. Те трябва да
използват руския речник и по този начин да научат известен брой руски.
Бърджис също така заявява, че "добавянето на речник ще разруши
програмирането и ще премахне промиването на съзнанието". Обаче,
може да се твърди, че четенето е наистина трудно за англоговорящите
читатели, които не познават славянските езици. Същото се отнася и до
младите български читатели, които почти не познават руския език. Под
въпрос е дали значителен брой читатели в действителност използват руски
речник, докато четат романа. Написването на книгата на надсат със
сигурност съдържа риск за Бърджес, тъй като езикът на книгата изисква
повече работа от страна на читателя, лингвистично казано, от това, което
често се очаква.
Още повече, че романът говори на език, който не е просто британски
английски с руски транслитерации. Има и други жаргонни думи,
измислени думи, уникален ритъм на самия език, както и влиянието на
Шекспир и Библията. Например, има повторения на думи и звуци,
напомнящи за Шекспир:
“creech creech creeching away”
„кричеше вряк вряк вряк”
„coughing kashl kashl kashl”
„взе да кашля: коф, коф, коф”
Езикът на Портокал с часовников механизъм не се ограничава просто
до добавяне на руски транслитерации. По скоро, той е комбинация от
съществуващ и измислен жаргон, рима, и лингвистична игривост, чрез
която авторът майсторски обединява основните послания на романа.
Надсат на изходния текст е изобретение на Бърджис, но надсат на
българския превод е до голяма степен съчетание от нашия жаргон и този
на Бърджис. Важно е да се отбележи, че Мариана Мелнишка е положила
нечовешки усилия по превода – довела е българското „озвучаване” на
текста до блясък, превъплътила е непреводимата игра на този
несъществуващ в живота сленг, така че всеки съвременник може да чете
романа без специален речник като така тя спазва желанието на автора.
Преводът включва руските транслитерации, но в съответствие с
правилата на българския език. Изглежда, че Мариана Мелнишка следва,
доколкото е възможно, измисления речник на автора. Например, droog
става друг на български език, но се подразбира от българското другар,
макар и не много често използвана дума в наше време; groody в груди,
близко до нашето гърди.
На места, транслитерацията остава същата както в изходния текст, а в
определени моменти изписването на думата се променя, но
произношението е доста сходно с това в изходния текст. Има и доста думи,
които са намерили своите съответни в българския език. Например:
сhoodessny става чудесен или tolchock (да ударя) е намерил своето
съответствие в българския жаргон да фрасна.
 Задачата на преводача в случая изобщо не е лека и много оспорват
труда й. В романа, авторът пише:“Dim being really dim” - „Смотания
Дим” и по този начин повтаря една дума, но с две различни значения), като
описва качество или характеристика на приятеля на Алекс чрез игра на
думи.
В случая английското dim означава stupid, dumb /глупав, тъп/, и
преводачката е използвала наша разговорна дума смотания. Pretty Polly
(пари) от римуващия се жаргон се превръща в сухо и по този начин запазва
"жаргонния" си характер. Освен това, преводачката обогатява превода със
собствени творчески решения. Например, когато Алекс казва: “starry grey-
haired ptitsa,” - „някоя дърта посивяла пуйка„, като под starry авторът има
предвид вехт. Той си играе със значението на думата old (star /старый/ =
old на руски) и създава нова дума starry, на която преводачката намира
отлично съответствие на български.
Във въведението на романа, Алекс отвежда читателя директно в мрака
на думите на надсат, които разкриват престъпния и насилствения характер
на действията на групата и тяхното състояние на духа:
They had no license for selling liquor, but there was no law yet against
prodding some of the new veshches which they used to put into the old moloko,
so you could peet it with vellocet or synthemesc or drencrom or one or two
other veshches which would give you a nice quiet horrorshow fifteen minutes
admiring Bog And All His Holy Angels and Saints in your left shoe with lights
bursting all over your mozg.”
„Нямаха разрешително да продават алкохол, но още не им
забраняваха да пробутват ония, новите гадости и да ги сипват в кравето
молоко, тъй че като го пиеш с „Велосет“ или „Синтемеск“, или
„Дренкром“, или две-три други нещица, за петнайсетина минути ти
става толкова хорошо, все едно, че са те понесли бог и всичките му
светии и ангели, а мозгът ти го прорязват мълнии.
 Истинско предизвикателство е да се преведе “a nice quiet horrorshow
fifteen minutes.” Тази фраза е сложна и богата, и е изградена с помощта на
стилистичното средство оксиморон - троп, съчетание на привидно
несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава
контрастна изразителност на тяхната образност. (nice, quiet /хубав, тих/ в
противоречие с horror /ужас/). Но, в този пример, Бърджис адаптира
руската дума хорошо, която означава, добре и създава парономазия – гр.
“покрай наричам”; стилна фигура, при която се употребяват близки по
звуков състав думи, но с различно значение, заместване на един начален
израз с друг /очевадно, очевидно/. Двете думи звучат еднакво, но имат
различно значение. Думата horrorshow действа като прилагателно, и
следователно, модифицира „петнайсетина минути”.
Мариана Мелнишка отговоря на това предизвикателство със запазване
на руската дума хорошо, но подсилена с толкова, което по мое мнение,
обаче не е най-подходящият вариант. В случая тя не успява да осъществи
връзката с идеята или образа на нещо отрицателно, лошо, ужасно.
Друго предизвикателство, с което се спречка преводачката е свързано
с имената. В българският превод, например, тя запазва името на бара,
Korova Milkbar (Млечният бар „Корова“). Добър вариант на превод е
намерила и на думата mesto „местечко”. Думата звучи като руските и
асоциацията ни е с нещо малко, недостатъчно.
The Korova Milkbar was a milk-plus mesto, and you may, O my brothers,
have forgotten what these mestos were like, things changing so skorry these
days and everybody very quick to forget.
Млечният бар „Корова“ беше местечко, в което се пиеше не само
мляко, но вие, братлета, може вече да сте зафоргетили какви бяха тия
барове — нали напоследък нещата се менят толкоз бързо, че всичко се
забравя, да не говорим, дето почти никой вече не чете газети.
 Откъсът показва, че milk-plus mesto, едно измислено място във
футуристичното обществото на Бърджис, трябва да се обясни, и преводът
трябва да се разшири: "местечко, в което се пиеше не само мляко".
Преводачката използва по-описателен подход, с което намеква, че там не
се пие само мляко. “Changing so skorry” също е преведено толкова
творчески като оригинала: нещата се менят толкоз бързо. Като има
предвид, че авторът се позовава на руската дума скорый (бърз),
преводачката правилно е използва българското наречие бързо. И въпреки
това, езикът на превода все още следва плавността и създава ритъм, който
не е копие на езика на Бърджис, а по-скоро, паралелен поток. Той е
вдъхновен от оригинала, и изходния текст винаги изплува в преводния
текст.
Други примери илюстрират иновации, които като чели извират от
игривия език Бърджес. Авторът заменя думата God /Бог/ с Bog (руската за
Бог), но тази дума е използвана с повече от една цел: "Въпреки че Бърджис
е против вулгарния хумор, той може да се усети в думите му към Бога:
Bog. Merriam Webster Dictionary обяснява, че bog е съкращение от
boghouse, или тоалетна, произлизаща етимологически от британския арго,
където bog означава to defecate /изхвърлям изпражнения/. В случая обаче
преводачката се придържа към Бог и като чели този вулгаризъм не се
усеща така силно.
„…Bog And All His Holy Angels and Saints in your left shoe with lights
bursting all over your mozg.”
„…бог и всичките му светии и ангели, а мозгът ти го прорязват
мълнии.”
Преводачката запазва думата използвана от Бърджес за цигари
„cancers” (която освен цигара означи злокачествен тумор; канцер) или
канцери в превода, за да намекне за нещо зло.
 Well, we went off now round the corner to Attlee Avenue, and there was
this sweets and cancers shop still open.
И така, завихме по Атли Авеню, където още имаше един отворен
магазин за бонбони и канцери.
Също така, преводачката отговаря на римувания жаргон кокни в
примера „luscious glory” със значение на коса (сексапилна / коса) с
„буйната си гордост”. Глаголът peet (пить = да пия на руски) е преведена
със съответната българска дума пия. Когато Алекс казва: “you could peet it
with vellocet”, преводът предлага: "там се пиеше мляко, подсилено с нещо
друго". Някои транслитерации просто не са подходящи или могат да
заблудят читателя.
Думата guff (guffaw), кикот, силен смях от измисленият жаргон на
Бърджис, преводачката не транслитерира, а предава със съответното
разговорно кикот:
Dim obliged with a clowny great guff - "Huh huh huh huh.
Смотания Дим само дето не се пръсна от кикот: хо-хо-хо.
Интертекстуалността присъства в изобилие в романа, по-специално в
употребата от автора на думата gulliver (глава). Преводът обаче не запазва
тази препратка към Пътуванията на Гъливер и Джонатан Суифт, а
превежда gullivers с тиквите
„…with purple and green and orange wigs on their gullivers…”
„…на тиквите с морави, зелени и оранжеви перуки…”

От този кратък сравнителен анализ на изходния текст и българския

превод, може да се види, че Мариана Мелнишка влага много усилия и
мисъл в създаването на паралелен Портокал с часовников механизъм, а не
механично копие. Подробният поглед върху езика на произведението на
Бърджис показва колко богат, интригуващ и многопластов е романът.
Преводът трябва да бъде творчески и изобретателен, за да се разкрият
основните елементи на оригинала. Но преводът не само предава историята,
той също така заема едно творческо място във въображението на читателя.
Колкото по-голямо лингвистично приключение е изходният текст за
англоговорящите читатели, толкова преводът предлага свои собствени
езикови предизвикателства и грабва вниманието на българските читатели.
Като социолект или тийнейджърски диалект, надсат изпълнява
няколко функции. На първо място, той представлява език ползван от
тийнейджърите, а това означава, че за другите хора е недопустим. Второ,
той изгражда преграда между насилието в романа и чувствителността на
читателите. Не прикрива напълно сексуалното съдържание и ултра-
насилието, но със сигурност отвлича вниманието от действителната
суровост на действията. И накрая, както Бърджес сам казва, надсат се
опитва да промие съзнанието на читателите като ги увлече в минимално
изучаване на руския език, и като използва "двата основни политически
езици за епохата", той създава една пресечна точка на Запада и Изтока в
разгара на Студената война. По този начин, лингвистичното приключение
от транслитерации на съвременен английски и руски език става една:
мощна, противоречива, вдъхновяваща критика на обществото и изпълнява
функцията си - промиване на съзнанието. Надсат символично кара
читателя да научи езика на врага и да пресече границата в момент, когато
такова действие е немислимо. Чрез преводите, словото на Бърджес се
разпространява още по-далеч и привлича все повече читатели. И накрая,
българският превод доказва, че дори и романи, като Портокал с
часовников механизъм не са непреводими.
 Литература
 Бърджес Антъни, 2009, „Портокал с часовников механизъм", изд.
Изток - Запад
 Мангел, А., 2004, История на четенето, изд. Прозорец, София.
 Адорно, Т., 2002, Естетическа теория, изд. Агата, София.
 Хайдегер, М., 1999, Същности, изд. Гал-Ико, София.
 A Clockwork Orange. London: Penguin Books, 1996.
 “A Clockwork Orange Resucked.” Introduction by Anthony Burgess. A
Clockwork Orange. New York: W.W. Norton and Company, 1986.
 Lefevere А. Translational practice and the circulation of cultural capital:
Constructing cultures. Essays on literary translation/ Ed. S. Bassnett. – London:
The Cromwell Press, 1998.
 Toury G. Translation, literary translation and pseudotranslation.
Comparative criticism, vol. 6 – Cambridge: Cambridge University Press, 1985.
 Tytler A.F. Essay on the principles of translation. - Edinburgh: Cadell,
1997.
 American Library Association. “Radcliffe Publishing Course Top 100
Novels of the 20th Century.” Updated 2010. Visited date October 20, 2009.
 Brian Harris. Bi-text : A New Concept in Translation Theory, Language
Monthly Issue 54, March 1988; Are You Bi-textual?, Language Technology,
Issue 7, p. 41.
 E. Paskaleva. Balkan – South East corpora aligned to English. A common
natural language processing paradigm for balkan languages. Workshop,
RANLP-2007, September, 2007, Borovetz, приета за печат.
 E.Paskaleva, P.Nakov, V.Pacovski. Extracting Translation Lexicons from
Bilingual Corpora: Application to South Slavonic Languages. A common
natural language processing paradigm for Balkan languages. Workshop,
RANLP-2007, September, 2007, Borovetz, приета за печат.